Приказка…

Когато се отдалечавах, забелязах отчаяния поглед на Тер Хаар. Добродушният Шрей дори не предполагаше каква мечешка услуга бе направил на историка, като го остави жертва на децата.

След два часа прескочих в градината, за да подишам чист въздух, и с най-голяма почуда видях Тер Хаар на същото място край потока. Седнах до него и заслушах как разказва на малкия за събития отпреди хиляди години. Той говореше за времена, когато хората са се трудили тежко, приковани към малък къс земя, за страшни войни, които за няколко часа са унищожавали създаденото през векове, за тирани, които живеели в разкош, докато поданиците им гинели от глад.

Момчето слушаше сякаш с цялото си същество; то престана да отмята косата си, която падаше над челото; очите му, втренчени в устата на историка, потъмняваха и като че ли остаряваха. То бе притиснало към гърдите покритите си със загар от слънцето ръчички и остана така още дълго след последната дума на учения. Най-сетне се поклони и се отдалечи дълбоко потънало в мисли.

Тер Хаар сияеше от радост, че е намерил толкова схватлив слушател. После се разхождахме из парка и слушахме хорово пеене. Здрачи се вече съвсем и неистинската, но колко красива земна луна посребри дърветата. Изведнъж от една странична алейка се показа разчорлената коса на момчето. То дойде бързо при историка, поклони се, преглътна и каза:

– Извинявай, но нали всичко това, което ми разказа, е само приказка?

Тер Хаар не отговори веднага. Той гледаше момчето, а по лицето му с изчезващата в светлината усмивка внезапно се показа срамежливият фантазьор, стеснителният човек с побелели сколуфи, със сърце, обзето от мечти, за които изведнъж се досетих. Предположението ми потвърдиха думите, с които в един момент се отрече от цялото си знание:

– Да – каза той, – това беше само приказка…

Из Облакът на Магелан[4], Станислав Лем

Advertisements

2 thoughts on “Приказка…

  1. Този коментар, а и други коментари от приятели ме карат да добавя няколко щрихи от контекста, въпреки че в самия цитат нарочно не ги сложих…

    Най-напред, самият Лем е писал романа с доста оптимизъм относно бъдещето (след година 3000); доколкото разбирам, това е и негова собствена оценка за текста му години след като го е написал. При това някои пасажи са били цензурирани от социалистическия режим, може би защото са прекомерно оптимистични дори за представите за комунистите.

    В представите на Лем за онова време войните и другите познати ни тежки проблеми на човечеството са наистина отдавна преодолени и забравени. В такъв случай паметта за ужасите остава да се носи основно в мъртвите носители на информация и в знанието на специалистите. В този смисъл тези неща са толкова минали, че наистина изглеждат само като приказка.

    Макар че според личното ми възприятие тук има и много повече – мечтата на историка (и на самия Лем?) ужасите наистина да останат само приказка, дотам че да бъде забравена и да не травмира никого, за да могат с освободените от травмата ресурси хората да създават нещо още по-смислено и интересно. Което е може би неосъществима мечта, понеже…

    Понеже травмата на опита може би все пак има някакво възпитателно, обучително въздействие. Дори днес, когато ужасите съществуват някъде другаде, но все пак реални, този възпитателен ефект не е достатъчен, че да прекрати съвсем възникването на все същите ужаси. От хитлеризма насам минава вече повече от половин век, но духът му продължава да се преражда като лош сън в някаква маргинална, податлива нему част от хората. Нещо като вирус, който дреме в здрачните гънки на съвкупния ни мозък, който при успиване на имунната система би се върнал. Значи, заради човешката природа, вероятно е смъртоносно рисковано този опит да се заличи и да остане само някъде в учебниците, понеже ще изчезне предупреждението му и това съвсем ще свали спирачките…

    Което може да звучи страшничко като идея, понеже може да продължим още малко: дали няма граница на човешкото благополучие и разумност, която то не може да премине (заради природата си), защото ако допуснем че я премине, по някое време то ще се срине, понеже ще забрави горчивия си опит и някой от вирусите ще се върне, за да го смъкне отново долу…

    Можем също да си представим и вариант, в който в някакви зони на света ужасите продължават, а в друга са изчистени. Така травмата остава жива непрекъснато и поддържа разумността на другата част. Но се съмнявам колко голяма амплитуда може да се удържа между зоните на ужас и на разумност в един такъв свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s