Чезнещи фойерверки (Utakata Hanabi, うたかた花火)

На празника в края на август е пълно с хора
с леки летни кимона и дървени сандали,
които хлопкат звънливо.

Пълен вариант

Когато фойерверките внезапно свършиха,
погледнахме нагоре и улових мига на омаяното ти лице.
Ще ми се да можех да се науча да те мразя.

Но в дни като днешния
тия спомени тихо и неизменно се връщат.

Вече не можем да се срещаме,
но искам да те видя. Искам да те видя.

Дори сега се рея в летните дни, когато беше тук.
Седяхме на тротоара, слушахме далечната японска музика,
с припърхващо ехо.

Гигантски брокати разцъфват в небето.
И в скорошния край на лятото
внезапно ме обвзема тъга.

Преобърнатото ми сърце подскачаше
в смеха ни,
в „обичам те“,
в целувката ни.

Нека забравя всичко за теб,
щом ми носи такава тъга.
Защо искам пак да те видя?

Стига само да затворя очи
и си тук, до мен –
със сладкия ти дъх,
трескавото ми влюбване в теб,
гласът, очите…

И макар да съзнавам, че всичко е минало,
пак търся лицето ти.

Поглеждам към фойерверките сам.
И сърцето ми се свива болезнено.

Следващият сезон ще дойде скоро.

Но все виждам разтварящите се балончета на фойерверките,
които гледахме с теб

в деня на лятото…

(неритмичен превод по английския превод от The Rant Room и от този във финалната заставка на Наруто: Ураганни хроники)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s