Винсент Лоу

Диалог между Винсент Лоу и Монад, „Ergo Proxy“

– Почакай.
– Какво има? Защо си тъжен? Опитай да забравиш за всичко…
– Съжалявам.
– Но защо?
– Повече не бива да забравям. И не става дума за дълг или съдба. Да се изправяме лице в лице един с друг. Да се бием. Да се подкрепяме един друг. Да се прегръщаме един друг. Така живеем.
– Какво хубаво има в тази реалност? Та тя е толкова мрачна… студена… с толкова несигурно бъдеще…
– Но е… нашатата реалност. Дори в свят като този, някой ме чака. *

_____________________

* „Wait.“
„What’s wrong? Why do you look sad? Forget evertything.“
„I’m sorry.“
„Why?“
„I must no longer forget. It’s not about duties of fate. Facing each other. Fighting each other. Supporting each other. Holding each other. We live on.“
„What is good about that reality? A reality so dark… cold… and with such an uncertain future.“
„But that… is our reality. Even in a world like that, someone is waiting for me.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s