Пепелта на Александрия

„Космос“ е може би най-попуярното заглавие, което Карл Сейгън остави след себе си.  Макар че (дори в момента) тази книга се продава у нас, мнозина са гледали ТВ поредицата от 13 епизода, в които той ни разказва за хората и Космоса – вдъхновено, завладяващо, подтикващо.

Други негови неща, които поне аз съм чел и ценя, са „Сенки на забравените прадеди“ (създадена – както и „Космос“ – заедно с Ан Друян) и „Контакт“. Последната по-късно бе екранизирана в едноименен филм с Джоди Фостър в главната роля, въпреки че филмът е твърде, твърде, твърде бледо подобие на чувството, мисълта и философията в книгата.

Тук ви предлагам цитат от финалния тринадесети епизод на „Космос“.

По онова време Александрия е най-великият град, виждан дотогава от западния свят. Хора от всички народи идвали тук, за да живеят, работят, учат. Тези пристанища били пълни с…, схолари, туристи… Вероятно именно тук думата „космополит“ е добила истинското си значение на гражданин не просто на една нация, а на Космоса. Да бъдеш гражданин на Космоса. Явно тук са били налице семената на нашия модерен свят.

Но защо не са пуснали корени, не са разцъфнали; защо вместо вместо това те потъват в хилядолетен мрак, докато Колумб, Коперник и съвременниците им преоткрият наново постигнатото тук? Не мога да ви дам прост отговор. Но едно знам: в цялата история на библиотеката няма нито едно записано сведение някой от брилянтните студенти и учени, работили тук, да е поставял под сериозно съмнение макар и едно политическо, икономическо или религиозно положение в тяхното общество.

Поставяли са под въпрос вечността на звездите.

Но не и справедливостта на робството.**

Виртуален фон на този епизод е цифрово пресъздадената, легендарна Александрийска библиотека. Едно средище на научния напредък и великолепие, станало пепел в пожарите на хората и времето. В течение на епизода, в цифрово пресъздадения, неръкотворен спомен на това великолепие, все по-оформено се изправя, все по-болезнено отеква тезата на Карл Сейгън – как човешкото знание на онова време не е могло да бъде защитено от човешката култура. Как в моментите, в които огънят и разрушенията са наближавали стените на Библиотеката, не е имало ум и ръка, които да ги спрат, отклонят и така да опазят съкровището зад нейните стени.

Последните посегателства над нея са от фанатизирани християни, ръководени от декрет на патриарх Теофил (391 г.) и при завладяването от мюсюлманите (повече от 300 години по-късно).

__________________________
* За значението на схолар вижте: схолар, схоластика, scholar.
** Английски оригинал:

…Alexandria was the greatest city the western world had ever seen. People from all nations came here to live, to treat, to learn. And given they this harbors were fraught with …, scholars, tourists… It’s probably here the word „comsopolitan“ realized its true meaning of a citizen not just of a nation, but of the Cosmos. To be a citizen of the Cosmos. Here were clearly the seeds of our modern world.

But why didn’t they take root, flourish; why instead to the west, they slumbered to a thousand years of darkness, until Columbus, and Copernicus, and their contemporaries, rediscovered the work done here? I cannot give you a simple answer. But I do know this: there is no record in the entire history of the library that any of the lustrious scholars, and scientists that worked here, ever seriously challenged a single political, or economic, or religious assumption of the society in which they lived.

The permanence of the stars was questioned.

The justice of slavery was not.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s