ако ще прайм свободни асоциации – моята е сватба… това е кала, нали? :-)
бтв, посветена ли е някому тази снимка – гледайки името й, имам чувството, че е … :Р
Съвсем свободни асоциации, да… Така ми се струва най-интересно и яко :-)
Мисля, че не е посветена на някой конкретно, въпреки че я пуснах в един доста… интензивен момент…
Не зная как се казва растението… :-( :-) ;-)
А асоциациите… май се оказва по-трудно да ги формулирам, отколкото да си ги усещам… Хаха, каква изненада… Да видим де…
Едната е Искам те…
Но някак си не е ясно дали има взаимност… Както би могло единият в двойката да се дърпа, така е възможно картинката да отговаря примерно на баба и дядо, които отдавна са заедно… Всъщност да, това ме подсеща донякъде за моите баба и дядо, родителите на баща ми… Дядо ми почина доста преди баба ми, но тази картинка някак си ми се връзва с усещането ми за отношенията между тях… И при тях взаимността не е под въпрос… Само че ако напиша Баба и дядо, няма как да бъда разбран какво съм имал предвид…
По-нататък, във фона има някаква неугледност и недостиг на светлина, та това „чувствай“ може би донякъде е чувствай въпреки…
Всъщност поради неяснотата дали има взаимност, то е още повече „въпреки“…
Днес като се събудих и си мислех за снимката какво още, хрумна ми една песничка, която сякаш продължава да съдържа нееднозначността в себе си:
Песен, писана на свещ
Ти заспиваш, а в мен напира
далечна песен – към нея тичам.
Имам от нея огнена диря,
глас на жетвари и вик на птица.
Огън ми трябва за песен жива –
свещта не стига в нощите къси.
И уж до твоето рамо заспивам,
а хуквам по друмите – да я търся…
Все й улавям първите звуци,
парят сърцето ми нотки незнайни;
Път ще ми трябва – път, да ме научи
на топли думи и прости тайни;
Път ще ми трябва в земя голяма,
в земя, горяла от пот и жега…
Уж все заспивам до тебе само,
а във съня си тичам по него…
Когато те попитат защо отново в теб вали,
попитай ги защо облакът не плаче с лъчи.
Когато те попитат защо в теб мъка пак гори,
попитай ги защо дъгата не се слива с речните води.
Когато те попитат защо слънца в очите ти пак греят,
попитай ги защо в утрото капките роси ще се слеят.
Когато те попитат каква е тази ярка радост в теб,
попитай ги защо от огъня не става лед.
Миро 
Салата?
Защо не, ако това е, което ти идва :-P
То всеки път е различно – ето сега, например, си мисля за ганджа. :D
Охооо… Go on, go on…? :-)
A, не – ти си на ред! :D
ако ще прайм свободни асоциации – моята е сватба… това е кала, нали? :-)
бтв, посветена ли е някому тази снимка – гледайки името й, имам чувството, че е … :Р
Съвсем свободни асоциации, да… Така ми се струва най-интересно и яко :-)
Мисля, че не е посветена на някой конкретно, въпреки че я пуснах в един доста… интензивен момент…
Не зная как се казва растението… :-( :-) ;-)
А асоциациите… май се оказва по-трудно да ги формулирам, отколкото да си ги усещам… Хаха, каква изненада… Да видим де…
Едната е Искам те…
Но някак си не е ясно дали има взаимност… Както би могло единият в двойката да се дърпа, така е възможно картинката да отговаря примерно на баба и дядо, които отдавна са заедно… Всъщност да, това ме подсеща донякъде за моите баба и дядо, родителите на баща ми… Дядо ми почина доста преди баба ми, но тази картинка някак си ми се връзва с усещането ми за отношенията между тях… И при тях взаимността не е под въпрос… Само че ако напиша Баба и дядо, няма как да бъда разбран какво съм имал предвид…
По-нататък, във фона има някаква неугледност и недостиг на светлина, та това „чувствай“ може би донякъде е чувствай въпреки…
Всъщност поради неяснотата дали има взаимност, то е още повече „въпреки“…
Днес като се събудих и си мислех за снимката какво още, хрумна ми една песничка, която сякаш продължава да съдържа нееднозначността в себе си:
КОГАТО
Когато те попитат защо отново в теб вали,
попитай ги защо облакът не плаче с лъчи.
Когато те попитат защо в теб мъка пак гори,
попитай ги защо дъгата не се слива с речните води.
Когато те попитат защо слънца в очите ти пак греят,
попитай ги защо в утрото капките роси ще се слеят.
Когато те попитат каква е тази ярка радост в теб,
попитай ги защо от огъня не става лед.