Чувствай… | Feel…

Чувствай... | Feel...

Чувствай…
Feel…

Advertisements

8 thoughts on “Чувствай… | Feel…

  1. ако ще прайм свободни асоциации – моята е сватба… това е кала, нали? :-)
    бтв, посветена ли е някому тази снимка – гледайки името й, имам чувството, че е … :Р

  2. Съвсем свободни асоциации, да… Така ми се струва най-интересно и яко :-)

    Мисля, че не е посветена на някой конкретно, въпреки че я пуснах в един доста… интензивен момент…

    Не зная как се казва растението… :-( :-) ;-)

    А асоциациите… май се оказва по-трудно да ги формулирам, отколкото да си ги усещам… Хаха, каква изненада… Да видим де…

    Едната е Искам те…

    Но някак си не е ясно дали има взаимност… Както би могло единият в двойката да се дърпа, така е възможно картинката да отговаря примерно на баба и дядо, които отдавна са заедно… Всъщност да, това ме подсеща донякъде за моите баба и дядо, родителите на баща ми… Дядо ми почина доста преди баба ми, но тази картинка някак си ми се връзва с усещането ми за отношенията между тях… И при тях взаимността не е под въпрос… Само че ако напиша Баба и дядо, няма как да бъда разбран какво съм имал предвид…

    По-нататък, във фона има някаква неугледност и недостиг на светлина, та това „чувствай“ може би донякъде е чувствай въпреки

    Всъщност поради неяснотата дали има взаимност, то е още повече „въпреки“…

    Днес като се събудих и си мислех за снимката какво още, хрумна ми една песничка, която сякаш продължава да съдържа нееднозначността в себе си:

    Песен, писана на свещ

    Ти заспиваш, а в мен напира
    далечна песен – към нея тичам.
    Имам от нея огнена диря,
    глас на жетвари и вик на птица.

    Огън ми трябва за песен жива –
    свещта не стига в нощите къси.
    И уж до твоето рамо заспивам,
    а хуквам по друмите – да я търся…

    Все й улавям първите звуци,
    парят сърцето ми нотки незнайни;
    Път ще ми трябва – път, да ме научи
    на топли думи и прости тайни;

    Път ще ми трябва в земя голяма,
    в земя, горяла от пот и жега…
    Уж все заспивам до тебе само,
    а във съня си тичам по него…

  3. КОГАТО

    Когато те попитат защо отново в теб вали,
    попитай ги защо облакът не плаче с лъчи.
    Когато те попитат защо в теб мъка пак гори,
    попитай ги защо дъгата не се слива с речните води.

    Когато те попитат защо слънца в очите ти пак греят,
    попитай ги защо в утрото капките роси ще се слеят.
    Когато те попитат каква е тази ярка радост в теб,
    попитай ги защо от огъня не става лед.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s