„Oй, злато, злато…“

***

Ой, злато, злато, почерняло злато,
реликва от заглъхнал листопад.
Вземете ги, зарийте ги в земята
със вечното предчувствие за цвят…*

______________________
* Като малък намерих тези стихове в гимназиалния лексикон на майка ми…
Предполагам, че техен автор е някой неин съученик, но няма как да знам…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s