Контури

Човек би могъл да си помисли, че когато е могъл някакси да види отстрани блатото, в което се е намирал, това освен освобождение ще е напредък и радост. Че е пробив, от който може би ще покълват кокичета, минзухари, ще се раждат дъхави гори.
Сега гледам истории, които и преди съм чувствал в себе си, за които съм се закачал. Но вече виждал блатото си отстрани, така отчайващо е да виждам с новите си очи очертанията му в тези истории. С мъртъвосиньо електрично сияние. Да виждам оплетените в него души – оплетени от сбърканите нишки на отчайващо много аспекти. Очи, които гориш от желание да целунеш; ръце, които толкова силно ти се искаш да докоснеш; прегръдка и дори пестник, с която да строшиш отчайващия порочен кръг на коварните лиани, заключващи блатото зад мек, но непроникаем воал от съпротива. Толкова изненадващата съпротива на насрещното безсилие, нежелание, апатия и вцепенен отказ.
…С цялото си поведение тя достигна толкова пъти границата помежду им, но той така и не посмя да протегне ръка, да покаже чувство. Пред еднозначните й сълзи, когато си мислиш, че ето, сега вече трябва да се пропука говедото му с говедо, ще се намери пукнатина в проклетата броня, с която удържа страха и ужаса си, а той говори глупости, глупости, глупости… И едва едва усещам в ехото на тия глупости слабия отпечатък на истинския повик и зов в него. Който той продължава да туши с празния поглед на облуден тъжен, тъжен човек.

Така и не протегна ръка, за да преодолее последния свой проклет половин метър до границата, където все така нейната ръка , сърце и душа тихо докосват надеждата. О да, тя не го дочака, в пълното си право, приела в себе си през погледа му неговата стъклена безизходността. О да, тя не го дочака, и няма да го дочака, животът не разбира границите на тъпото стъкло…
Остатъкът от деня*?! Какъв ден! Това е вечна нощ, обичано говедо такова! Та ти обичаш!
А знам, че не можеш да се изтръгнеш, и не знам как да нарисувам очертанията, как да съзреш зловещите контури, за да ги разчупиш… За да се измъкнеш…
Така боли, боли, боли от безкрайното повтаряне на контурите, защото видях очертанията на чудовището, а не мога никого да спася от него.

________
* The Remains of the Day

** Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна. И тъжна :-) . Това е просто един филм.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s