През юни 2009 г., в сайт, открит по повод парламентарни избори 2009 г., Иван Костов отговори предизборно на въпроса „Бихте ли подходили по отношение на първия гей парад различно от Станишев?“.

Въпросът имаше предвид факта, че Сергей Станишев, бидейки премиер по онова време, си позволи да изрази публично неодобрението си от провеждането на законното шествие (гей парад) под надслов „Аз и моето семейство“, което се проведе през юни 2008 г. в София. В същото време в медиите се отразяваха призиви към насилие срещу участниците в парада, отправяни от различни лица, включително от народни представители.

Поведението на „премиера“ Станишев тогава беше тухличка в личната ми мотивация да участвам в парада. Събитието беше съпроводено с редица заплахи и агресия от страна на националисти и наци-подобни организации.

В текстов формат:

Да, щях да подходя различно, защото съм за свободата, за свободата на хората, за спазването на закона, не бих привнесъл никога каквито и да било други съображения при решаването на подобен въпрос.

С това не искам да кажа, че не сме реагирали срещу поведението на Станишев и на Димитър Стоянов, но очевидно Вие просто не сте проследили тази реакция. Ние реагирахме и казахме, че тези увъртания и тези усуквания, които Станишев си позволи тогава, вместо да осъди категорично грозното поведение на тези ксенофоби, на тези хора, които не са толерантни към различието, което би било европейската позиция… не е приемливо. Никога не е било приемливо на демократичната десница.

Просто хората нямат право да не бъдат толерантни към различието на другите. Това е европейската ценност. И се санкционират тези, които са нетолерантни, а не тези, които свободно упражняват правата си в рамките на закона.

Паралелно на тези думи на Костов може да се отбележи, че единствените политически формации, които изразиха някаква подкрепа за следващото гей шествие през юни 2009 г. бяха Зелените (имайте предвид, че съществуват две формации със зелени имена — ПП Зелените и отделно Зелена партия…) и Българската социалистическа младеж.

Можете да задавате още въпроси на Иван Костов в otgovori.eu.

***

Диалог между Винсент Лоу и Монад, „Ergo Proxy“

– Почакай.
– Какво има? Защо си тъжен? Опитай да забравиш за всичко…
– Съжалявам.
– Но защо?
– Повече не бива да забравям. И не става дума за дълг или съдба. Да се изправяме лице в лице един с друг. Да се бием. Да се подкрепяме един друг. Да се прегръщаме един друг. Така живеем.
– Какво хубаво има в тази реалност? Та тя е толкова мрачна… студена… с толкова несигурно бъдеще…
– Но е… нашатата реалност. Дори в свят като този, някой ме чака. *

_____________________

* „Wait.“
„What’s wrong? Why do you look sad? Forget evertything.“
„I’m sorry.“
„Why?“
„I must no longer forget. It’s not about duties of fate. Facing each other. Fighting each other. Supporting each other. Holding each other. We live on.“
„What is good about that reality? A reality so dark… cold… and with such an uncertain future.“
„But that… is our reality. Even in a world like that, someone is waiting for me.“

Идея

Преди седмица-две разговарях с един приятел и му пратих картинка, на която беше нарисуван човек, понеже нещо в нея ми въздействаше. Той сподели свои впечатления за човека, които картинката му навява; същото сторих и аз.

Така ми хрумна да покажа картинката на още хора — беше ми любопитно колко еднакви или различни неща ще долавят те в нея. Всички те бяха наясно, че ще мнението им ще се появи анонимно в Интернет.

Ако желаете, бихте могли и самите вие да се включите. Т.е. преди да прочетете мненията на другите, разгледайте картинката и някъде си напишете какво ви се струва, че виждате в нея. Написаното можете да пуснете като коментар тук.

Разбира се, можете и просто да видите мненията на останалите и без да се включвате.

Образът

Ето самата картинка. Точно под нея ще сложа и мненията, които получих.

Рисунката**

В очите

Следват мненията на респондентите. Понеже повечето са получени в течение на диалог, тук-таме с появяват мои реплики в сиво.

Отговор 1

(…)мъжът
момчето
зад суровия мъжки образ, който си е придал, не може да скрие нежната женска душа
изглежда фанатично решен на нещо, което винаги ме е карало да мислят, че тия хора не искат наистина науменото нещо, а се стремят към него така усилено поради вградена вътрешно щампа от някого – обикновено силно референтен човек
свързвам го с неизкоренен младежки идеализъм, един вид: „Абе ти още ми се праиш на много отворен, ама шти резна крилцата, не знаеш какво те чака“
:DDDD
и тука животът потрива доволно ръце
честно казано ми действа анти-възбуждащо
единственото нещо, което бих свързала с мисъл за секс в тази картинка, са ръцете на пича, дланите
като цяло не ми въздейства особено цялата конфигурация, защото аз всъщност май не обичам анимация
или поне не детска
персонажите винаги са ми изглеждали гротескно и съм се чудела защо ги правят така

Отговор 2

хммм
нищо конкретно не си мисля за този
много странно е нарисуван
и не мога да си представя нищо конкретно
прическата и дрехата нямат нищо общо
прилича ми на синдикален деятел в кремиковци
:)
(…)
Защо в кремиковци, защо синдикален? :)
ами изглежда като пролетарий
с тия дрехи
и с тия ръце
но е с много решително лице и поглед
а зад него нищо не се вижда
само прах
затова ми дойде наум кремиковци
дето им гледам комините от моя прозорец
:D
но нищо еротично, по-скоро тревожно
(…)ако още нещо ти хрумва…
и има нещо лидерско и покровителско в него, затова и синдикален лидер
:)

Отговор 3

Момче
Израстнало момче, в което се крие истински мъж
Чувствителен човек (начина , по който е сбръчкал вежди от болка или обърканост)
Обаче тоя балтон ме дразни, придава му мъжественост, но ми е някак си стар… По него започва да ми прилича на неистински човек, поне не от моето време, но ме връща в един роман, който четох преди години и то любовен (…) (как една жена попада в миналото и среща мъж, но възрастен за разлика от момчето, обаче тоя балтон ме отправя точно натам). Освен това ми прилича на манга-анимационен герой, които се бори за нещо…
Но това тъмно небе ме смущава, мразя тъмнината, дори нощем е по светло или поне по-ясно. Тая тъмнина е гадна,носи зло… или някакви подобни бая мога да си измисля… тъмни сили, мръсната околна среда в големите градове и прочие…
Косата е доста интересна, обичам такава прическа, но не на всекиму тича(подхожда), както биха казали някои. Обаче ми харесва как е разлюляна от вятъра, обичам и моята, когато е така. Има нещо вълнуващо в коса, която е смутена от вятъра,има свобода. Странно е обаче, че като съм навън не се заглеждам в косите на хората…

Отговори 4 и 5

значи на мен първата ми реакция беше джедай, някакъв монах от орден с кафяво расо от мистичните секти :D
майка ми първото нещо, което каза е, че й прилича на „Россия-Мать зовет“*, ако разбираш какво е това :)
да, разбирам :)
а нещо повече за самия човек? :)
знам ли — характер, намерения… каквото ти се струва че долавяш
майка ми каза свободен, волен, с високо мнение за себе си
за казвам: надменен, нахален, ignorant :)
ignorant — невеж или просто склонен да пренебрегва другите?
да, това второто, склонен да пренебрегва

Отговор 6

миии
готина е
цветовете сами малко мрачни, ама кво да се прави
и едната ръка малко не ме радва
ама като цяло ми харесва
а нещо повече за самия човек? :)
знам ли — характер, намерения… каквото ти се струва че долавяш
ами чуди се за нещо
:D
като характер
хммм
решителен заради острите вежди
и добър заради очите
но този експеримент ще има според мен по-голям ефект ако е снимка, а не рисунка и то манга :)

Отговор 7

Суров
Строг
Намръщен
Решава някакъв праблем / гони някаква задача
Може и да не е много силен физически
Общо взето лоши работи около него
Голяма част от усещанията ми са, заради фона и тоналността на картинката. Неутрален фон (ако може да има такъв), може би щеше да даде други резултати…

Отговор 8

На мен картинката ми напомня твърде много като тоналност и излъчване не мангата и анимациите, а онази фигурна на Матушка Рус, а отчасти и плаката „За Сталину, за родину“, но това е защото съм увреден от комунизма.
Иначе решителен поглед, вероятно преди важна битка, сражение или някакъв дуел.
Кой знае.
Леко свлечен ми се вижда, особено в долната част дрехата е провлачена, а не стегната, което е странно.
Ръцете определено не съответстват на големината на главата и нса развитието на торса и останалото тяло, сякаш са на възрастен човек, а не на момче – мъж.
Това е, което виждам.

Отговор 9

нищо не ми хрумва

Отговор 10

(…) сексът беше едно от първите неща, които (…) си помислих
(…) има нещо отблъскващо в очите
но иначе ми се струва изгубен, сам, търсещ, протягащ
сякаш е излязъл в буря, за да потърси някого, който се е изгубил
без самият търсещ да е много намерен, което всъщност ме кефи :))))
Подозирам че ми влияе separated от саундтрака на wolf’s rain, който ми върви в ушите в момента…
като слушам музиката и гледам картинката, имам чувството, че косите му ще се размърдат от вятъра
във въздуха около него мирише на прах, и предстояща дъждовна буря
и че във въздуха се носят песъчиники, коиото ще му се навират в очите

Отговор 11

студен е
отнесен, надменен, неприсъстващ
ако очите му не бяха толкова… каквито са, щеше да става за секс :D
плашещо е как си мисля за секс с нарисуван човек, нали?

Отговор 12

определено не е щастлив, но е доста борбен. не ми изглежда земен (по облеклото). времето е лошо, вали, духа… иначе пича… реклама за анимационен филм… между другото, сянката на врата му не отговаря много на сянката на лицето му, това е

Отговор 13

Несъгласен,
независим,
раздразнен,
подканящ,
самоуверен,
приканващ,
радикален,
убеден в правотата си,
магнетичен.

Отговор 14

Някой му е отнел нещо и той е безсилен да направи каквото и да е. С претенция да бъде независим, но не може да се справи сам – обърнал е гръб на мрачното си бъдеще и гледа към миналото си, но не вижда нищо хубаво. Стои и не знае накъде да поеме, объркан е. Кофти му е, че са го облекли в тези абсурдни дрехи, които ми пречат да си намери приятели защото всички бягат от него. Стои като вкаменен, но заради цвета на дрехите си прилича на засъхнало лайно. Прилича на статуя, лишен от емоции и без цел в живота. Сърдит е, че толкова много не му върви. Може би мисли как да сложи край на живота си.

Бележка

Някои от респондентите са склонни по-скоро да коментират картината като картина, не толкова човекът на нея, но след като бъдат помолени да се фокусират на усещанията си към човека, започват да говорят повече зе него.

В няколко мнения се говори за еротика в прав текст, но в два от тях това изглежда стана не съвсем естествено, понеже сам побутнах респондента в тази посока, затова после се старах да не повтарям това „побутване“ с останалите респонденти.

Интересно е също, че понякога хората могат да реагират с на пръв поглед неадекватни описания (символи), но когато бъдат попитани, разкодират описанията си на по-разбираем език, с което усещането за неадекватност изчезва.

Един респондент активно отказа да участва, а двама-трима отказаха пасивно (съгласиха се, но не дадоха мнение).

_____________________
* „Родина-Мать зовет!“ — „Родината-майка зове!“ — плакат за военната мобилизация в Съветския съюз от края на 1941 г. за Великата отечествена война (Втората световна война). Интересно, че двамата, които го споменават, са го запомнили като „Майка Русия“, а не като „Майка Родина“.
** Рисунката е от обложката на албум с музика от анимационния филм „Ergo Proxy“; Образът е на Винсент Лоу — един от централните персонажи.

Започнах да превеждам разказа (или романа…) „Чувства“ през 2001 г.

Някъде по онова време авторът беше публикувал първите осем глави, а около 5 години след това пусна и деветата глава. Ето че с 1-2 години закъснение след него, пускам и нейния превод. Надявах се да заедно с тази глава да предложа и цялостна художествена редакция на всички глави, с подобрено художествено и техническо оформление… но явно намеренията ми ще останат за следващата стъпка :-)

Връзка към нея ще намерите в asstr.org/~davenorton/feelings. (Нарочно не давам съвсем пряк адрес.)

Приятно четене.

Ако там не четете кирилицата, изберете от главното меню View (Изглед) > Encoding (Кодиране) > Cyrillic (Кирилица) (Windows-1251).
Ако нямате главно меню, щракнете с десния бутон на празно място в страницата. Излиза меню, от него изберете Encoding (Кодиране) > Cyrillic (Кирилица) (Windows-1251).

„Космос“ е може би най-попуярното заглавие, което Карл Сейгън остави след себе си.Макар че (дори в момента) тази книга се продава у нас, мнозина са гледали ТВ поредицата от 13 епизода, в които той ни разказва за хората и Космоса — вдъхновено, завладяващо, подтикващо.

Други негови неща, които поне аз съм чел и ценя, са „Сенки на забравените прадеди“ (създадена — както и „Космос“ — заедно с Ан Друян) и „Контакт“. Последната по-късно бе екранизирана в едноименен филм с Джоди Фостър в главната роля, въпреки че филмът е твърде, твърде, твърде бледо подобие на чувството, мисълта и философията в книгата.

Тук ви предлагам цитат от финалния тринадесети епизод на „Космос“.

По онова време Александрия е най-великият град, виждан дотогава от западния свят. Хора от всички народи идвали тук, за да живеят, работят, учат. Тези пристанища били пълни с…, схолари, туристи… Вероятно именно тук думата „космополит“ е добила истинското си значение на гражданин не просто на една нация, а на Космоса. Да бъдеш гражданин на Космоса. Явно тук са били налице семената на нашия модерен свят.

Но защо не са пуснали корени, не са разцъфнали; защо вместо вместо това те потъват в хилядолетен мрак, докато Колумб, Коперник и съвременниците им преоткрият наново постигнатото тук? Не мога да ви дам прост отговор. Но едно знам: в цялата история на библиотеката няма нито едно записано сведение някой от брилянтните студенти и учени, работили тук, да е поставял под сериозно съмнение макар и едно политическо, икономическо или религиозно положение в тяхното общество.

Поставяли са под въпрос вечността на звездите.

Но не и справедливостта на робството.**

Виртуален фон на този епизод е цифрово пресъздадената, легендарна Александрийска библиотека. Едно средище на научния напредък и великолепие, станало пепел в пожарите на хората и времето. В течение на епизода, в цифрово пресъздадения, неръкотворен спомен на това великолепие, все по-оформено се изправя, все по-болезнено отеква тезата на Карл Сейгън — как човешкото знание на онова време не е могло да бъде защитено от човешката култура. Как в моментите, в който огънят и разрушенията са наближавали стените на Библиотеката, не е имало ум и ръка, които да ги спрат, отклонят и така да опазят съкровището зад нейните стени.

Последните посегателства над нея са от фанатизирани християни, ръководени от декрет на патриарх Теофил (391 г.) и при завладяването от мюсюлманите (повече от 300 години по-късно).

__________________________
* За значението на схолар вижте: схолар, схоластика, scholar.
** Английски оригинал:

…Alexandria was the greatest city the western world had ever seen. People from all nations came here to live, to treat, to learn. And given they this harbors were fraught with …, scholars, tourists… It’s probably here the word „comsopolitan“ realized its true meaning of a citizen not just of a nation, but of the Cosmos. To be a citizen of the Cosmos. Here were clearly the seeds of our modern world.

But why didn’t they take root, flourish; why instead to the west, they slumbered to a thousand years of darkness, until Columbus, and Copernicus, and their contemporaries, rediscovered the work done here? I cannot give you a simple answer. But I do know this: there is no record in the entire history of the library that any of the lustrious scholars, and scientists that worked here, ever seriously challenged a single political, or economic, or religious assumption of the society in which they lived.

The permanence of the stars was questioned.

The justice of slavery was not.

Притишие
Silentery

След като всичко свърши, дощя ми се да опиша преживяното.

Резултата ще намерите ето тук.