White Fields Forever*

По пясъци изтръпнали следите в мен вървят
и нещата в мен не казват нито дума.
И не е сякаш от умора, а сковава ги студът,
безкрайно бяла нежност, наследила разноцетна шума

И нищо не зове, не плаче и не съхне в мен,
а просто силата заля поля и друми,
загърна в белотата заблудените коне,
успокои и приласка задъханите струни.

И от прозореца, откриващ тез земи,
сега потъваш в бяла и спокойна нежност.
По белите полета мълчаливо спи
притихнала трева и пази своята човечност.

*Бели полета. Завинаги

~ 1998 г.