На празника в края на август е пълно с хора
с леки летни кимона и дървени сандали,
които хлопкат звънливо.
Пълен вариант
Когато фойерверките внезапно свършиха,
погледнахме нагоре и улових мига на омаяното ти лице.
Ще ми се да можех да се науча да те мразя.
Но в дни като днешния
тия спомени тихо и неизменно се връщат.
Вече не можем да се срещаме,
но искам да те видя. Искам да те видя.
Дори сега се рея в летните дни, когато беше тук.
Седяхме на тротоара, слушахме далечната японска музика,
с припърхващо ехо.
Гигантски брокати разцъфват в небето.
И в скорошния край на лятото
внезапно ме обвзема тъга.
Преобърнатото ми сърце подскачаше
в смеха ни,
в “обичам те”,
в целувката ни.
Нека забравя всичко за теб,
щом ми носи такава тъга.
Защо искам пак да те видя?
Стига само да затворя очи
и си тук, до мен –
със сладкия ти дъх,
трескавото ми влюбване в теб,
гласът, очите…
И макар да съзнавам, че всичко е минало,
пак търся лицето ти.
Поглеждам към фойерверките сам.
И сърцето ми се свива болезнено.
Следващият сезон ще дойде скоро.
Но все виждам разтварящите се балончета на фойерверките,
които гледахме с теб
в деня на лятото…
(неритмичен превод по английския превод от The Rant Room и от този във финалната заставка на Наруто: Ураганни хроники
)
