Уморени, протягат се в летните дни
стрелките поредна химера да стигнат,
дъха да открият на живи треви,
всред тях като в шепа от дом да се свият,
заслушани в ромон на жива вода,
с целувки нечакани, без разписание…
Как искат, как искат по утринен хлад
да не свърши сънят им за простото щастие…
На Т., с много, много топлина :)
