Коментар от Светла — 4 юли 2008 г. @ 15:24
| Отговор
Но я няма играта с другия смисъл на “простор” :-P
Коментар от Миро — 11 юли 2008 г. @ 18:19
| Отговор
Няма игра на думи, освен фонетично. Простор като сиджимката, на която се ветреят прани гащи, е отлаголното съществително от глагола простирам. Простор като голямо празно място е просто съществително, сродно с думата пространство. И като така двата простора не са синоними, ами са омоними. Макар от друга страна, на едно по-дълбоко равнище, простирам (се) означава заемам (голямо) празно място. Малко нещо ми идва сложно като за игра. Но някой ден на някой скучен научен съвет воже и да се понапъна да я изиграя и на английски.
:-)
Коментар от Светла — 17 юли 2008 г. @ 23:31
| Отговор
Намесвам се, за да ти кажа, че разсъжденията ти са леко неправилни.
Да простор си е широко място, по конкретно необятната шир. А думата, за нещото на което си слагаш дрехите за сушене, се нарича простИр, понеже идва от корена на глагола простИрам. Има разлика между “простирам” и “простирам се”. Мисля че си чувал за глаголи които имат частицата “се” във себе си. Просто това са два различни глагола!
Коментар от Венелин Стойков — 5 февруари 2009 г. @ 19:18
| Отговор
Всъщност нямам нищо против “разсъжденията” ми да са и повече от “малко” неправилни :-)
Всъщност изобщо не мисля, че има правилни и неправилни разсъждения тук, понеже основният компонент в цялата тази история за мен като автор е емоцията и асоциацията (в случая асоциацията дори идва от противоположност — “простор” като мека тъга от теснотата).
И пак — емоцията и асоциацията не се интересуват особено от това дали простор (като обширно пространство) и простор/простир* (като място за простиране и по-повърхностно в тази снимка) са точни омоними или просто близко звучащи думи.
Веднъж, когато бях дете в първи-втори-трети клас, бях написал едно съчинение, в което бях нарекъл класната си стая “малка, но просторна”. Много хора ми се смяха тогава, но аз и днес държа на това си усещане :). Защото стаята беше на най-високото възможно място в сградата, гледаше над дърветата, над покривите на околните къщи: просторът беше само на едно стъкло разстояние. На едно завъртане на главата. На един удар на сърцето :) И значи този простор за мен всъщност е и в самата стая, ако ще и тя формално да е малка.
На един порив за емоция, кратко избухване между невроните и една усмивка :)
______________
* За протокола — наистина съм го чувал само като простор, но няма нищо лошо простир да е :)
Коментар от Миро — 6 февруари 2009 г. @ 1:40
| Отговор
A Wash-Line
:-)
Коментар от Светла — 4 юли 2008 г. @ 15:24 |
Но я няма играта с другия смисъл на “простор” :-P
Коментар от Миро — 11 юли 2008 г. @ 18:19 |
Няма игра на думи, освен фонетично. Простор като сиджимката, на която се ветреят прани гащи, е отлаголното съществително от глагола простирам. Простор като голямо празно място е просто съществително, сродно с думата пространство. И като така двата простора не са синоними, ами са омоними. Макар от друга страна, на едно по-дълбоко равнище, простирам (се) означава заемам (голямо) празно място. Малко нещо ми идва сложно като за игра. Но някой ден на някой скучен научен съвет воже и да се понапъна да я изиграя и на английски.
:-)
Коментар от Светла — 17 юли 2008 г. @ 23:31 |
Намесвам се, за да ти кажа, че разсъжденията ти са леко неправилни.
Да простор си е широко място, по конкретно необятната шир. А думата, за нещото на което си слагаш дрехите за сушене, се нарича простИр, понеже идва от корена на глагола простИрам. Има разлика между “простирам” и “простирам се”. Мисля че си чувал за глаголи които имат частицата “се” във себе си. Просто това са два различни глагола!
Коментар от Венелин Стойков — 5 февруари 2009 г. @ 19:18 |
Всъщност нямам нищо против “разсъжденията” ми да са и повече от “малко” неправилни :-)
Всъщност изобщо не мисля, че има правилни и неправилни разсъждения тук, понеже основният компонент в цялата тази история за мен като автор е емоцията и асоциацията (в случая асоциацията дори идва от противоположност — “простор” като мека тъга от теснотата).
И пак — емоцията и асоциацията не се интересуват особено от това дали простор (като обширно пространство) и простор/простир* (като място за простиране и по-повърхностно в тази снимка) са точни омоними или просто близко звучащи думи.
Веднъж, когато бях дете в първи-втори-трети клас, бях написал едно съчинение, в което бях нарекъл класната си стая “малка, но просторна”. Много хора ми се смяха тогава, но аз и днес държа на това си усещане :). Защото стаята беше на най-високото възможно място в сградата, гледаше над дърветата, над покривите на околните къщи: просторът беше само на едно стъкло разстояние. На едно завъртане на главата. На един удар на сърцето :) И значи този простор за мен всъщност е и в самата стая, ако ще и тя формално да е малка.
На един порив за емоция, кратко избухване между невроните и една усмивка :)
______________
* За протокола — наистина съм го чувал само като простор, но няма нищо лошо простир да е :)
Коментар от Миро — 6 февруари 2009 г. @ 1:40 |