И тъй, в сумрачни преходи кръз някоя невяра,
се струпват гърчоужаси един връз друг
и призраци се будят алчно из забрава,
прорязват с нокти по гърба с прокобен звук,
звезди една след друга бурно покръхняват,
и древен страх избухва в мракобесен кълн,
че там чудовище-проказа се възправя,
поглъща храп по храп месата на света,
трещи хрустът из черепа ми вряснал,
сърцето ми пропада в бездна от несвяст,
крещи вселенски бясно давеща уплаха,
и шишове окръжват сетното ми аз.
Ей, шаш голям умея сам да си скроявам.
_____________________
*Адовзрив
** Кръз (архаична дума) – през, напр. като в ”преминаване през облак”
Добро стихотворение
Коментар от Borislav — 8 април 2008 г. @ 7:28 |
Готинко е !
Коментар от Kamen — 8 април 2008 г. @ 9:23 |
умозрението очеболи
и мъдромислието разяжда
пусти очни кухини…
Коментар от Phaethon — 11 април 2008 г. @ 16:29 |
:-D
Коментар от Миро — 11 април 2008 г. @ 16:44 |