Ненаправена снимка

Докато се опитвах тази сутрин да отворя очи, ми хрумна идея за снимка.

Вътре във висока, тъмна катедрала… Сигурно е православна, щом е тъмна? Под един от по-високите куполи има пейка. На пейката седи детенце. Краката му може би не опират пода? Детето е отметнало глава назад, за да вдигне поглед право нагоре, към купола. Може би устичката му е разсеяно напрегнато отворена? Сводът на купола е изрисуван в топли, нежни и усмихнати тонове, за разлика от убития почти черно бял сумрак с напластен дим от свещи на всичко наоколо. Може би горе до тавана на купола има прозорци, през които влиза светлина, която да може да разпалва цветовете му? На снимката височината на детето трябва да изглежда мъничка в сравнение с тази на купола; куполът е най-горе.

Но странно, как изобщо може да се заснеме всичко това? Сумрак, а детето се вижда; детето гледа нагоре, но да се вижда погледа на очите му; да се вижда и устичката, и това че краката май не опират земята, да се вижда че всичко наоколо е сумрачно, а горе куполът грее живо. Иска ми се май на заден план някъде на стената да има светъл отблясък от самотно случаен слънчев лъч… Може би се вижда и пътят на лъча през въздуха… И как ще се вижда усмихнатата яркост на изрисувания купол, щом тя се усмихва надолу към детето, а гледната точка трябва да е някъде по-далеч отстрани?

А може би не трябва да е снимка, може би трябва да е свръхкратко клипче с летяща гледна точка?…